Какво е ...?

Публикувано от haribo | 4/30/2009 06:22:00 сл.об. | , , , | 0 коментара »

1.Какво е егоизъм-Да пръднеш под чершавфа и сам да си го дишаш...
2.Какво е смелост?-Да се спуснеш по парапет с браснарски ножчета,като знаеш че отдолу те чака леген с йод....

3.Какво е мъка?-Да честиш ориз с боксови ръкавици...
4.Какво е нахалство?-Да се изсереш пред вратата на съседа си,да му звъннеш да му искаш хартийка и да кажеш че е корава...
5.Какво е бързина?-Да погледнеш през десет-сантиметрова тръба,да отидеш от другата страна и да си видиш окото.....
6.Какво е късмет?-Да те блъсне линейка пред Пирогов...
7.Кой мъж е оптимист!-Този който преди среща си смазва,ципа на панталона....
8.Кой човек е Тъпанар?-Този който свири на тъпан...
9.Кой човек е идиот?-Този който има много идеи...
10.Какво е риск?-Да пръднеш когато имаш диария...
11.Какво е сръчност?-Да хванеш пръднята в шепи
12.Какво е точност?От сто метра с паве да уцелиш муха между очите..
13.Какво е сила?-Да сложиш тенджера на главата си и да се набереш на дръжките й....
14.Какво е наглост?-Да бутнеш баба си по стълбите и да я питаш къде отива...

Снежанка,а?

Публикувано от haribo | 4/30/2009 06:02:00 сл.об. | , , , , | 0 коментара »

Снежанка си вървеше из гората и се чудеше к'во да прави. ‘Бах ти тъпото име – мислеше си тя – Снежанка! Ма така е, майка и смъркаше “снежец” нон-стоп, дъртия темерут и той не изоставаше, кво друго да я наредят, освен Снежанка? Пак добре, че не са ме нарекли .... абе не можа да се сети кво например можеха да я нарекат. Тегли една псувня, от която листата на близките дръвчета пожълтяха, а една катерица падна с изпънати крака от върха на един бор, и продължи нататък. Беше съобразила да подреди ловеца така, все едно глутница вълци са си подреждали пъзел с частите му, после са се изнервили, и са разритали пъзела из цялата гора; беше съобразила и да го облече в своята рокля, така че да изглежда, че вълците са се позабавлявали именно с нея. Сега беше спокойна, нямаше да я търсят. По принцип не беше много съобразителна, то ако беше, нямаше да се остави тая кукумявка, мащехата й, да се опита да я очисти, ама 4-те “червени дяволчета”, които изгълта с “ред-бул” явно си казваха думата. Кво си я казваха – направо крещяха, копелетата. Дилъра й каза да не взема повече от едно за 24 часа, ама- първо, всички дилъри така разправяха, и второ, тя обичаше да експериментира. В резултат на сегашния й експеримент пътеката след нея беше осеяна с мъртви животинки – ножът излиташе от ръката й с поразяваща точност, при най-мизерния намек за движение. Беше облечена в дрехите на ловеца (съобрази да ги свали, преди да го разфасова ), и беше взела всичките му оръжия. А копелето беше маниак – “Heckler&Koch”MP-5 с удължен пълнител, два ножа “Stealth” ( 375 долара единия, беше разглеждала сайта в интернет), карабина “Сайга” (‘баааах, тия руснаци немат равни) и “Desert Eagle”50-ти калибър. ‘Баааа, как е ловувал тоя бе?” – помисли си Снежанка – Сигурно е чакал мечките да се съберат по бързеите да ловят сьомга ( как се изкефи, че има “Animal Planet”), изчаквал е да се съберат поне сто и петдесет парчета, и е нападал с крясъци като 10-те разузнавача на 9-ти десантен батальон от съветската армия, когато видели, че две немски дивизии са обкръжили скрития казан с водката. Дааа, цяло чудо си беше, че се справи с него, но копелето я подцени – познаваше я от малка, беше свикнал да я гледа размазана като противните часовници на Дали, и не долови опасност в думите “Абе, я дай да видя кво пише на тоя нож” Е, ами bad idea, пич – помисли си Снежанка. После се замисли за себе си – как е могла да бъде такъв бльон през всичките тези години? Ясно беше, че дъртата кукумявка не я харесва, щото и след всичките пластични операции, които си правеше тя, и след тоновете хероин и хашиш, които пушеше Снежанка, малката пак беше по-красива. Та ясно беше, че кралицата не я харесва, ясно беше и че няма да остави положението така, ( спомни си кво ставаше всеки път, когато дъртата видеше в интернет, че някоя я е надминала по красота – максимум два часа след това в двореца се появяваха някакви чужденци, кралицата им казваше нещо, те казваха “Нон че проблема”, и на другия ден в новините пишеше “Акула изнасили и изяде “мис Свят”, или “Гарга-камикадзе се взриви в лицето на “мис Вселена”) Но когато се размотаваш 24/7 с фолио в ръка и пакети хероин в джоба, или за ранзообразие се излежаваш пред оригинално ориенталско наргиле с още по-оригинален ориенталски хашиш, много-много не те ебе кво става около теб... Мдааа, поне докато злобната ти мащеха не те изпрати с някакъв ловец-психопат в гората. Цял късмет си беше, че предишния ден дилъра и пробута тази нова стока – беше му писнало да я гледа размазана, а и искаше да засили оборота. Както и да е, сега беше в гората, и нямаше намерение да се връща. А гората си беше гора, не някакъв мизерен парк. Рода на баща й притежаваше мястото от поколения (това беше официалната версия; всъщност дядо й беше избил всички, които беше заварил тук, и беше обявил мястото за свое, а като говорим за маниаци – дядката беше Маниака! С главно “М”! ), и гората си беше гора като през 12-ти век, примерно. Та Снежанка се мотаеше и забиваше все по-навътре между дърветата, без никаква идея къде отива или какво ще прави. Всъщност тя не беша такъв заплес, просто години наред единствената й грижа беше да си намира местенце, където да не чува досадния шум на олигофрените от двореца, и да си се друса на спокойствие. Но ето че в критични ситуации можеше да действа бързо и решително. Докато се кефеше на новите неща, които откриваше в себе си, Снежанка се озова на малка поляна сред огромни дъбове, с още по-малка къщичка в единия край. Рефлексите и бяха на ниво (и как иначе, с 4 парчета “витамини за наемни убийци” в кръвта) – светкавично се хвърли странично в тревата, и падайки, изпрати къс откос с “Хеклер”-а в прозорците на къщичката. После се превъртя по корем и с отскок като ловуваща невестулка се шмугна между дъбовете. Заобиколи къщичката и от към задната страна се покатери на покрива. Съжали, че няма гранати – щеше да пусне една в комина. Както и да е, всичко си беше тихо и спокойно – май в къщето нямаше никой. Снежанка счупи една керемида, пусна две парчета през комина, и долепи ухо на покрива. Нищо. Тишина. Май беше чисто. Стисна единия нож между зъбите, “Хеклер”-а - в дясната ръка, хвана се с лявата за стряхата и с изпънати крака се метна надолу и напред през разбития прозорец. Рижави останки от котка бяха полепнали по отсрещната стена – откоса деветмилиметрови сладури не беше отишъл нахалос. “Бах та в тъпата котка – каза й мислено снежанка – кво дремеш на прозореца? Не знаеш ли, че може да ти отнесат главата така?” Моментално се сети, че самата тя в момента е идеална мишена, и с гмуркане се озова под едно от седемте легълца, които бяха подредени до стената. “Деба, кви са тия детски ковчези – помисли си Снежанка – метър и десет, тук само гъза не мога да си скрия.” Изпълзя изпод леглото, разритвайки порно-списанията под него, и трескаво заоценява ситуацията. “Значи – седем легла, маса, седем стола, седем мърляви чинийки, седем чашки, седем лъжички......аааааа. -Снежанка започна да откача -’Баааах ти откачените сектанти! Що сичко ви е по седем бе, ненормалници?” Е да де, беше ясно, че просто къщето е обитавано от седем.... ама именно там беше проблема – седем КАКВО? Гадните малки легълца, гнусните малки чинийки, масата, столовете, на които не можеше да седне, без коленете й да й запушат ушите.... “Деба лилипутите гърчави живеят тука, мамка му, къде се забих и аз?!- мислеше си тя – Сега ще вземат да ми довтасат цяло стадо генетични изгъзици, и с тия порно списания под леглата.... мноо ясно кво ще им се прииска. Погледа й пробяга по списанията – не, нямаше гей-порно, бяха си само stright. “Хмммм... да видим. Има ли електричество? Дръжки! Мамка му – една добра идея пропадна. Щеше да изпили крушката, докато се получи малка дупка, после да я напълни с барута и куршумите от 5-6 патрона от “Сайга”-та, да я обвие с тиксо (ако келешите имат тиксо в къщичката), и да я завинти обратно на мястото й. “Добре де, няма ток... Така... С кво си светят – погледа и попадна на газената лампа в ъгъла. –‘бах ти ужаса, газена лампа!!! Поне рибарска с батерии нямат ли?” Провери навсякъде – нямаше. Но пък в един долап имаше стъкленици с очи, и буркани с разни други части. “Супер – помисли си Снежанка – намърдах се точно където трябва. Бе знаех си, че нищо свястно не можеш да очакваш от седем мутанта, живеещи заедно, при тва без електричество и течаща вода” Изсипа очите от две стъкленици зад печката, и ги напълни с газта от газената лампа. После откъсна парче от един чаршаф (откъм долния край – към средата бяха лекьосани и втвърдени), и запуши стъклениците с плата. Обърна ги надолу, та тапите хубаво да се накиснат, и се замисли за следващия ход – избора на позиция. Изведнъж се сети, че можеше просто да драсне из гората, но май й харесваше да се прави на Джейсън Борн. Пък и вече беше късно – изострения й слух долови тътренето на седем чифта тежки обувки по пътеката, и гъгненето на седем кривозъби устенца. Погледна предпазливо през прозореца, но навън вече беше тъмно като в .... “абе много тъмно, в гъз не съм влизала” –помисли си тя. Огледа отново стаята – да се прикрива зад леглата нямаше смисъл; можеше просто да се изправи в средата на стаята, и когато уродите отворят вратата, да започне да стреля, но не знаеше нито как са въоръжени, нито какви са им уменията, а и така щеше да убие евентуално първите двама или трима пред вратата – другите щяха да имат време да се пръснат из тъмното между дъбовете, и тогава щеше да стане напечено... За момент се изкуши от мисълта за преследване в мрака, но все пак не знаеше нищо за враговете, освен, че са високи по метър и малко, чекиджии са, и държат очи в стъкленици. А едва ли някой им ги е изпратил по пощата, така че май беше по-добре да внимава. Вдигна поглед нагоре – къщичката беше тип “хамбар” – нямаше таван. Късмет. Хвана се за носещата греда, с рязко набиране се изстреля нагоре и се прилепи в ъгъла. Точно навреме – гадовете бяха пред вратата. “Някой ми е пипал порното”-писна един още от прага. “Млъквай, капут, на теб все някой ти е пипал порното – срязаха го другите. Как па няма да ти пипнем лепкавите списанийца!” Главчестите уроди се клатушкаха в тъмното между леглата. “Някой ми е ял в чинийката – разквича се друг – има засъхнали гадости в нея” “Олигофрен, нищо им нема на чиниите, само от месец не сме ги мили. А тва засъхналото са ти сополите, кой па ше яде баш в твойта мазна чиния, аре млъквай, че ми наду главата”. “Братлета, сериозно – някой е влизал в къщата” – обади се най-едрия. “Аре и тоя – отчая се предишния глас – абе кво ви става на всички бе? Казах ви да не ядете толкова от тия гъби, ма не – кой да слуша!!! Изядохте всичко, да ви еба майката, и сега ви гони параноя” “Стига мрънка, педал – ревнаха всички – кво сме виновни, че дрискаш през трийсе секунди и не можа да ядеш гъби? Как можа да объркаш пургативите с екстази бе, тъпанар? И аз кво сега, кат ме стегне запека да танцувам ли в кенефа с твойто екстази бе, капут? Аре дрискай сега и мълчи!” “А аз като ви казвам, че някой е влизал тук, не си приказвам глупости – избуча пак най-едрия. Току-що настъпах парче от котката! Я дайте лампата да светнем! “ Сега – помисли с снежанка – не им давай никаква преднина! Протегна се надолу – лампата беше точно под нея – и сграбчи главата на мутантчето. Вратът му леко припука, а тиквата му избумтя глухо в пода, когато Снежанка го пусна. Другите се суетяха около котешките парчета. Аре бе, кво прави тоя с лампата бе? –изгъгна едрия – Добре, заеби, сигурно пак си е настъпал патката и се е претрепал. Дайте някаква запалка да светнем! Искрата от запалката освети в бяло физиономиите им. На девойката не й трябваше втори поглед, за да разбере, че убивайки тия създания, прави услуга на всичко живо по земята, освен на горките червеи, личинки и бактерии, които ще изядат труповете им. Ех, ако знаеха какво ядат, щяха да предпочетат гладната смърт, ама.... Както и да е, да мрат гладни или да ядат лайна – нямаше време да мисли за тях. Безшумно като сянка се метна от гредата точно в центъра на кръга, който изродите бяха образували около котката, ножът й потъна между ребрата на единия, излетя оттам със замах и продължавайки същото движение преряза гърлото на друг, докато тя с ляватa си ръка изтегли “Desert Eagle”-a и пръсна от упор черепа на големия главчо. Другите трима се разбягаха, “Стелт”-а застигна единия и го прикова през врата към стената, втория нож пропусна (аааааахх, shit!!! -помисли си Снежанка – резил!!! ), но само защото копелето се спъна в мъртвия си шеф и се просна по очи на пода, където го застигна оловото от “Ийгъл”-а. Главата му просто изчезна. “ ’Баааах, кво са направили тия израелци?!-мина й през ума – бе не ги обичам много, ‘ма заради тоя пистолет им опрощавам и световната конспирация, и контрола върху световния капитал...” Оставаха още два изрода! В мрака над главата и профуча желязо – явно келешите имаха оръжие, и тя с кълбо се претъркли напред, долепяйки веднага гръб до стената. Стискаше пистолетите и се ослушваше, затаила дъх, а на лицето и беше изписано “най-после открих за какво живея” В къщичката беше адски тъмно, а в мрака около нея щъкаха два не съвсем дружелюбни мутанта. Можеше да стане сериозно. Тогава се сети нещо, претърколи се отново напред, в движение измъкна запалката от безжизнените пръсти на хипофизната недомислица, и се залепи в другия ъгъл. Драсна запалката в крака си – не искаше и за миг да изпуска нито единия пистолет, извади едната стъкленица от джоба си, и запали фитила. После разби стъкленицата в най-далечната стена, скочи, и с прикриващ огън от двата пистолета се изнесе гърбом през вратата, отнасяйки я с касата. Докато падаше по гръб навън, видя в светлината на огъня черен уродлив силует, който тичаше към нея с брадва в ръка. Първия изстрел го засили назад, а втория го подметна от земята. “Хеклер&Кох”-а беше добър, безспорно, беше дори перфектен картечен пистолет, но когато искаш врага ти да изглежда като ударен от малък астероид, и имаш “Дизърт Ийгъл” в ръка.... ами избора си идва автоматично. Оставаше още едно джудже. Изведнъж почувства, че я наблюдват, и беше права – ръждива стрела от арбалет почти одраска бузата й. “Откъде пък знам, че е ръждива? – помисли си девойката – Айде, тия мърлювци чиниите не си мият, та няма да са им ръждиви оръжията! Ръждива е била, сигурно съм лепнала тетанус само от тва, че мина покрай мен!” Запали втората стъкленица с газ, и я метна по интуиция натам, откъдето дойде стрелата. Добър ход – от тъмното излетя квичаща огнена гад, и изфиряса през разбития прозорец, преди девойката да може да реагира. “Да го гоня из гората? Или да го оставя да изгори? Като гледам в колко ката парцали са се омотали, дълго може да търчи така.... А! –явно се сети нещо. Стана, поизтупа се от мърсотията, и спокойно влезе в горящата къща. Хвана се за носещата греда, повтори упражнението с набирането, и след секунди изпълзя на покрива. В ръката си стискаше “Сайга”-та. “Така де, цял ден не съм имала случай да я пробвам.” Изправи се до комина, притисна крак в него за стабилност, и махна капака на оптиката. Подпаления таласъм се виждаше и с просто око – светлинката беше на около 600 метра, и се вдигаше нагоре – явно изрода изкачваше някакъв наклон. Погледна го през оптиката и веднага се дръпна – не е добра идея да гледаш огън през оптически мерник. Абе оптика.... оптиката е за лигльовци. Извъртя карабината странично и стреля. Огнената топка се срина надолу по сипея.... Снежанка вече знаеше какво ще прави. Беше открила себе си, гората беше необятна, а дори и да не успееше да се сдобие с нови патрони, все пак й оставаха ножовете. Наркотиците щяха да й липсват, но беше чула уродите да говорят за гъби, а и сто процента някъде растеше тревица.... И още нещо – само още някой да я нарече Снежанка!!! “The Blair Project” май й подхождаше повече....

Мисли на идиота

Публикувано от haribo | 4/30/2009 05:56:00 сл.об. | , , , , , | 0 коментара »

1. Който работи много, прави и много грешки. Избягвайте грешките.
2. Хубавото да си шизофреник е, че никога не се чувстваш самотен.
3. Мъдростта ме преследва, но аз бягам по-бързо.
4. Срещу любов от пръв поглед помага само вторият.
5. Всички искат да се върнат към природата, но никой пеша.
6. Не всичко, което има две бузи е лице.
7. Нямаме шансове, но ги използваме.
8. Не е достатъчно да нямаш собствено мнение.Трябва да притежаваш и способността да не можеш да го изразиш.
9. Винаги има две мнения - грешното и моето.
10. Дълговете са единственото нещо, което човек може да прави без пари.


Древна китайска мъдрост:
"Който си ляга със сърбящ гъз, се събужда с вмирисан пръст"

Курвиада

Публикувано от haribo | 4/30/2009 05:45:00 сл.об. | , , , | 0 коментара »

Поема пасторална, по сюжет - банална, донякъде - лирична и доста неприлична.

ПРОЛОГ
Възпей, о, музо ти делата,
възпей гърдите и краката
и подвизите най-достойни,
и сладострастия безбройни,
възпей ти тази Месалина,
най-първа в нашата Родина
отдала целий си живот
на хуй, държава и народ!
Позна тя курове достойни,
мъже различни и безбройни,
но пичката и яка волна
не бе от никого доволна.
И най-накрая тя прие
с магаре да се наебе.
Но тоз въпрос ще се разгледа
във епилога най-последен.


ПЕСЕН ПЪРВА
в която всеки ще узнай
нещо за един ратай
и за куреца му - екстра марка -
боздуган на Крали Марка.
Това във турско е било,
живял ратай в едно село,
високо нейде във горите
под облаците и скалите.
Живял той в хижа сламеница
със свойта щерка - хубавица.
И бил той сетен сиромах
и нямал грижи, нямал грях,
овчици две, една козичка
и сладкогласна магаричка.
Това бил целия му род,
това бил целий му имот.
На ръст бил нещо като мене,
но влачел курец до колене
и знаели за него всички:
моми, невести и вдовички.
И никоя от този край
не давала на тоз ратай.
Една, едничка там му дала,
родила щерка и умряла.
Останал пак самин вдовеца
и нямал вече що да клеца.
Отгледал женското магаре
и почнал него да товари.
Хрисимата магаричка
стана негова женичка.


ПЕСЕН ВТОРА
в която се разказва
за девойката Цветана
Както казахме преди -
тя в балкана се роди.
Майка й умря тогава
на зелената морава
и на малката девойка
сложиха коза за дойка.
Със децата си играеше,
от козата си бозаеше...
Към десетата година
детството и попремина,
извисила стан - топола,
а пък да я видиш гола -
вълна къдрава и гъста
от чатала - чак до кръста.
Долу пък между бедрата -
пичка розова - два ката -
гюл трендафил у саксия...
А за циците и в пазва
и до днеска се приказва,
топли, трепетни и бели,
и с две пъпки напращели.
Дупето - алал и вера,
само с него кариера
тя направи в Истамбул
щом султанът туй дочул...
(но за туй ще смогнем пак
да разкажем със мерак.)
Очи черни и красиви,
клепки палави, игриви,
от небет шекер по-вкусни
били сладките й устни.
Гледали я все в краката
попа, кмета, кехаята,
вземали й мярка леко,
ала само отдалеко
и по тази гиздосия
дялкали си те чикии.
Та нали била маленка,
ни на хоро, ни на седенка,
не познала сила мъжка,
ни ергенска твърда дръжка.
А гърдите й корави -
не стискали ръце здрави
и младежите от махалата
не й препипвали бедрата.
Един ден по икиндия
татко й - чобан Илия
поприседнал на вратата
и казал на дъщерята:
"Слушай, дъще, време стана
да ми бъдеш ти отмяна.
На ти гега, на ти свирка,
па стани и ти пастирка!"
И на утро към гората
тръгнала сама момата
и козичките подкара
тя към горската кошара.


ПЕСЕН ТРЕТА
тук във нашата поема
се явява нова тема -
за седмината овчари,
що за пичка загоряли
и пастирката Цветана
как бе първи път ебана.
Гори безкрайни се простират,
потоци бистри там извират,
тревата буйна е и гъста,
нагазиш ли - покрива кръста.
Живели там във мир в гората
овчари седем при стадата.
Те били здравеняци цели,
но женска пичка не видели.
Най-малкият от тях бил Бойко
с лице сияйно кат девойка.
Веднъж във гъстата дъбрава
Стоян почнал да го ебава.
Дошло му малко нанагорно,
но сам поискал си повторно.
И после двамата на смяна
ебавали се със Стояна...
Димитър, Петко и Илия
цел ден си правили чикии,
а стария ерген бай Владко
измислил нещо много сладко:
отвеждал стадото в лъките
и там ебавал той козите.
И само Радко кехаята
въздишал тежко из гората,
че сиротата му душичка
копнеела за женска пичка.
Ех, курец пичица желае,
не служи само да пикае!
Така прекарвали си дните
и край огъня нощите.
Спокойно, дружно си живели
и горе-долу подивели.
Комай забравили селото
и служба божия, хорото,
сборове, сватби и седенки,
момински кълки, бели ненки...
Един ден в горската дъбрава,
те гледат - стадо се задава,
но вместо стар чобан Илия,
напред - девойка - гиздосия.
На рамо с гега дреновица,
на нея бъклица с водица.
Пращи моминската й пазва
и кой я види се изпразва.
Първи ден преминал кратко,
поболял се само Радко,
пот избило го по шия
и направил си чикия.
Втори ден тръгнал по нея,
отдалече й се смеел
и не знаел що да стори,
как мома да заговори...
"Ама щур съм - туй си рече -
туй е путка, не е бебе,
през ден трябва да се ебе!"
А Цветана из гората
се залисва по цветята,
с пеперудки си играе,
после клекна да пикае.
Той пък скрит зад туфа малка
одма дигна хуй - бухалка,
поразкърши му главата,
а това видя момата.
Тя се сепна и поспре се,
хуя много й хареса
и във нея нещо рипна,
само пичката си пипна,
поразтвори си краката
и си пъхна там ръката.
Одма Радко се завтече,
приближи се и си рече:
"Що, бре, моме, душо волна,
гледам, май си нещо болна!
Имаш рана под корема,
хем голяма, хем червена.
Дай да пипна със ръката,
после малко ще те клатя,
за да мине, ще ти кажа,
с благ мехлем ще те намажа.
Малко ще боли, да знаеш,
ала трябва да изтраеш!"
Тя полегна на тревата,
леко вдигнала полата.
Смъкна гащите чобана
и за кръста я прихвана,
па разтвори й бедрата
и навири й краката.
Почна той да я лекува,
тя мълчи си и кротува.
Струйка алена полази
по бедрата на талази.
Пичката пращя и пука
докато й го зачука.
Тихо стана във гората,
спря ветреца по листата,
спряха да пасат овците,
занемяха им звънците,
а зефира от небето
нежно милва й дупето.
Час ли, два ли той лудува
и добре я излекува.
Тя го гледа мило, жалко,
каза му: "Ха, още малко!"
"Стига, моме, вече нема,
свърши ми се днес мехлема.
Ела утре по туй време,
двама пак да се ебеме!"
Тъй почнаха, както падне -
и пред обед, и след пладне,
ебан дива из гората,
изпомачкаха тревата.
И в реката - я ги виж -
правят си юрек-сикиш!


ИНТЕРМЕЦО
Но свърши горещото лето,
слана падна по полето,
стеле се мъгла в балкана
и студеното захвана.
Лед скова потока бистър,
наближи свети Димитър,
Цеца слезе за събора
в селото да види хора.
Там забрадки и сукмани,
гайди писани, тупани,
шарен свят - под път, над път,
че и гости от градът.
Цеца весела, засмена,
с нова празнична премена,
на кръст - сребърни чапрази,,
коси - буйни на талази.
Кой я види, кой я зърне,
два пъти ще се обърне
да погледа хубост дива -
не жена, а самодива!
Посред малката чаршия
седи градски чорбаджия,
на диван приседнал леко
стар изедник - хаджи Деко.
Цял толум със двойна шия,
ала още мераклия.
А наоколо раята
зяпнала го е в устата
и очаква що ще каже
големецът градски, важен.
На софрата на тепсия -
мезе люто и ракия.
А той крепи си шкембето
и си пуши наргилето,
сумти, пъшка и се мести,
зяпа булки и невести.
В тоз момент откъм мегдана
доближава се Цветана -
син сукман, пембена блузка,
леко циците си друска.
Щом я зърна отдалеко
взе й мярка хаджи Деко,
па си пита кмета Милко:
"Бре, чия е таз кобилка?
Казвай кой и е бащата,
да измолиме момата!"
"В борчове е цял до шия
татко й - чобан Илия.
Три години, що се вика
не си е платил беглика,
черга нема у дома си,
сал потури на гъза си.
Сега пращам аз пъдаря
тук при теб да го докара."
Пиха по една ракия
и дойде ратай Илия.
"Слушай, мой човек, агата
пита, даваш ли момата
във града да му слугува?
Ще живее, ще добрува,
не да ходи по горите
със овците и козите.
Затова ще ти заплати
на година - пет дуката
и отгоре за прилика
ще ти плати и беглика."
"Е, какво да кажеш, кмете,
имало късмет момето,
за града не сме мислили -
да се нещо не пресили?"
"Ей, сега пък, ти го рече!
Що си мислиш бе, човече?
Къщите му са сараи,
там слугуват пет ратаи.
Работата ще е лечка,
сал ще гледа хаджи Дечка.
Да не е голяма мъка
да му гледа рахатлъка?
Ще му чисти одаята
и постелите, кревата,
нали лани се спомина
баба ти - хаджийка Гина...
Тя ще му е за стопанка,
ще му пее, ще си нанка..."


ПЕСЕН ЧЕТВЪРТА
Тук описва се съдбата
нова, градска на момата,
без проблеми и без грижи
тя научи се да лиже.
Пристигна по икиндия
посред градската чаршия,
пораздрусана в колата,
нашата мома позната.
Къщата на хаджи Деко
не бе много надалеко.
Двор - просторен, двор - ливада
и висок дувар - ограда,
одаи, мази, мутваци,
три един над друг чардаци,
па килими, па дивани,
па паници, па сахани...
Зяпа слисана момата,
завъртя й се главата.
А до нея леко, леко
я прихваща хаджи Деко
и й дума: "Ой, джадето,
прах покрил ти е лицето.
Я да влезем ние двама
да се къпеме в хамама,
сам не мога да се мия,
после тебе ще изтрия...
Ха сега, девойко мила,
помогни ми да си сваля
гащите и таз премяна,
па свали и ти фустана!"
Без да чака и покана
Цеца голичка остана
и задърпа леко, леко
гащите на хаджи Деко.
На дивана той полегна
запуфтя и се изтегна.
Тя пък дума не продума,
сал погледна му толума,
а пък той - толум - могила,
а под него се е свила
пишка дребна на отроче,
горе-долу като попче.
Хаджи Деко попристана
и за циците я хвана -
цици ли са като цици -
напращели любеници!
Ти да си - не ще изтраеш -
цяла нощ ще си бозаеш.
И започна хаджи Деко
да ги стиска леко, леко,
а тя кротко там му легна
и към кура му посегна,
па се чуди и се дзвери,
че не мож да го намери!
Той пък като се изтегна,
главичката й понатегна,
поразкрачи си краката,
пъхна й го във устата:
"Лапай д'еба твойта мамка,
аз съм малко а ла франга!"
Туй хареса на Цветана
и да смуче тя захвана.
Той й легна на корема,
замря, сякаш че задрема,
поразтвори й бедрата
и си пъхна там главата.
Розовата пичка пипна
и езика там си тикна,
след туй дупето облиза,
но видя, че там не влиза,
никак не му беше лесно,
дупето й беше тесно.
Доста време се измина,
как се лижежа двамина,
после нещо на талази
във устата й полази.
Свърши Деко най-подире
и след туй се поумири,
почна в нос да си човърка,
пръдна звучно и захърка...
Заживяха там двамина
месец, два или година,
но момата наша, волна
от това не бе доволна.
Липсваше и курец здрав,
курец твърд и хуй корав,
курец чак до колената,
кат на Радко кехаята.
И започна да се вглежда
и слугите да заглежда,
и случайно един ден
тя полегна със Младен,
после рачи да опита
как ли се ебе Димитър,
най-подире във захлас
даде и на Атанас...
Но най-много и хареса
бай Величко като клеца.
Деко един ден дочака
важни гости от конака -
и Цветана на софрата
ще слугува на пашата.
А пашата беше млад
анадолски буен ат,
затова без много мъка,
скоро стана пазарлъка.
И на тази песен в края
влиза Цеца във сарая.


ПЕСЕН ПЕТА
От следното ще разберете,
как в дупето да ебете
(това е важно за мъжете)
Жени, вий знайте занапред,
последвайте го тоз съвет:
мома ли си, вдовица, дева -
във дупето не се зачева!
Разцъфнала като гергина,
като трендафил във градина,
най-лична хубост във харема
(такава хубост втора - нема)
а как бе сладка, как бе мила
и пичката си бе измила,
с лавандо смазала бедрата,
да се хареса на пашата.
На шията - гердан пендари
и нови свилени шалвари.
Под ризата и кенарлия -
щръкнали цици - чудесия.
Вдигна ръце и се протегна,
и на миндера се излегна,
и тръпка буйна на талази
по цяло тяло я полази.
Но ето, скоро на вратата
показа се и сам пашата,
след него - сал евнух един,
с перо, шишенце и зехтин.
Свали калеврите, чалмата,
свали шалварите пашата
и рече: "Машаала, топола,
я, казъм, да те видя гола!"
Пред него скоро там Цветана
съблече се и в миг застана.
А анадолският му кур,
с глава на едър чукундур,
повдига се и се навежда
и със окото я поглежда.
Тогаз пашата я прихвана
и я положи на дивана,
па рече: "Ти не гледай мене,
ами заставай на колене!"
И щом като туй нещо каза
с перото дупето намаза,
започна олио да тура
и здраво си напръска кура.
Цветана най-подир усети
главата мазна на дупето
и малко нещо се огъна,
но той по-здраво я напъна.
Болка сладка я накара
ташаците му да набара
и устните кат си облиза,
усети вече, че й влиза,
но даже никак не извика,
а сал изплези си езика.
А той прихванал рамената,
запънал здравата бедрата,
напъва, като луд жребец,
па после мина в ситен клец.
Притихнал целият харем,
слухти домът във унес нем,
във всяка стая до стена
подслушва по една жена
с надежда малка тоя път,
че утре нея ще ебът.
Премина лето, дойде есен,
а Цеца с танци и със песен
живее весело, напето
и се поебва сал в дупето.
И всяка вечер там пашата
зачуква й го до мъдата.
Но другите жени в харема
проклеха я със анатема,
без курец взеха да лудуват,
започнаха да се бунтуват,
събраха доста те пари,
подкупиха евнух Али
и той подшушна на пашата,
че нещо кръшкала момата.
Нали паша е - беше див,
а доста беше и ревнив -
отправи люта той закана,
препрати Цеца на султана.


ПЕСЕН ШЕСТА
Във тая нова песен шеста,
Цеца вече е невеста
и със своя дивен стан,
с престарелия султан
тя такъв рекорд постигна,
че му кура лабав дигна.
Като стигна тамо Цеца
беше празник във двореца,
а в султанските покои,
нещо там башка се крои:
пълно с принцове, имами
по нощници и по пижами,
а до тях паши, везири...
Всеки хуя си навири,
а пред тях безброй кюрпета
са заголили дупета.
Пък високо до султана
се изпъчила Цветана.
Всеки чака знак с глава
да започне ебанта...
А султанът се обръща
и Цветана той прегръща:
"Пръв съм, казъм, в таз държава,
ала кура ми не става!
Ако ти успееш днеска
да го вдигнеш до нощеска,
поне бир сахат да клатя -
путката ти ще позлатя!"
После дава знак на всички -
изпращяха двеста пички,
двеста стиснати дупета,
двеста чифта от мъдета...
На султана се поиска
циците й да постиска,
а тя му рече: "Не, султане,
така няма да ти стане!
Полегни на тоз диван,
постой малко ашатан,
не ме пипай по гърдите,
затвори си сал очите.
Ще ти стане, обещавам,
страстно ще те поебавам!"
И Цветана се присегна
и към хуя му посегна.
После тихо, без да вика,
почна лекичко с езика,
пооблиза му главата,
като друскаше мъдата
и започна издалеко
дупето да маже леко.
Тръгна малко нанагоре
и като достигна кръста,
ръгна в дупето му пръста.
После, като го обърна,
тя през кръста го прегърна,
със език в гъза му бръкна
и усети, че му щръкна.
Понадупи се Цветана
и отгоре се надяна.
Просто да се разтопиш -
чуден шадраван-сикиш!
Вика силно: "Ил Аллах!"
трогнатият падишах.
И запрета тамо всички:
путки, дупета и пички,
та по целите палати
никой вече да не клати.
Само Цеца с тръпка честа,
друска се и се намества,
и възседнала високо
го усети надълбоко.
Пипнал здраво рамената
той със нея се заклати,
тъй Цветана го раздразни,
че султанът се изпразни.


ПЕСЕН СЕДМА
Слава, братя, слава, слава,
май разбрахте що ще става:
пари, почести достойни
и мъже - жребци безбройни...
Но дотук не се прозира,
че Цветана ще умира.
И четете ред по ред,
що ще става занапред.
Свърши оргията нощна
на софрата най-разкошна.
Пред везири и раи
падишахът заяви:
"Тост за тебе, Цвето, пия -
от днес първа уруспия,
тук при мен те назначавам
и голяма власт ти давам!
Днес пред целия милет
с тоя екстра мурафет,
с тоя златен занаят,
правя те лауреат!
Денем можеш да дадеш
дупе на когото щещ,
През нощта те задължавам
само аз да те ебавам!"
Орден тура й на шия -
"Първа степен шафрантия"
(два са хуя там на кръст,
а под тях е розов гъз).
И основа във нейна чест
фонда "Сикишли прогрес",
да издава книжки разни
със картинки и съблазни,
и такваз литература,
дето одма вдига кура.
Като стана първа Цеца
куртизанка на двореца
захвана се как си знай
да се ебе тя безкрай:
със паши и със спахии,
с принцове и файтонджии,
но от целия милет
нямаше такъв атлет,
с кур или с минет дори
нея да задоволи...
Един прекрасен юлски ден,
във слънчеви лъчи облен
тя хвърли свойто фередже
и влезе във "Хайван бахче".
Времето горещо беше,
на нея пък й се ебеше,
искаше да се разкрачи,
но тука нямаше ебачи...
Тези прелестни градинки
бяха пълни с животинки:
вълци, лъвове, лисици,
слон, жираф, камилски птици...
На широко си живяха
и свободно се ебяха.
Па разкърши се Цветана,
лека, гъвкава кат мряна,
доближи се до заслона
на камилата и слона.
Гледа тя за първи път
как ли ще се наебът,
зер в нашите поля, градини
нямаше таквиз гадини.
Слонът - със хобот три метра,
глади си го и го метка...
Ах, какъв е неприличен,
дълъг, гъвкав, еластичен,
що за нова чудесия -
с кура си вода да пие?
Пожела и се да легне
или да му го възседне,
със надежда тайна, скрита,
някак си да го опита.
Но той малко го заклати
и на два метра я отпрати.
"Не би то кур! Не би то чудо!
А пък като ме не щещ -
майката да си ебеш!"
И обърна му гърба си,
тръгна други кур да търси.
В тоз момент видя магаре
магаричка да товари.
Викна ревностно, с уплаха,
очичките й заблестяха,
друсна й една тояга -
магаричката избяга.
После Цеца вдъхновена
магарешкия кур надена,
а той беше като кол,
расата му - анадол.
От безумна страст обзета
здраво се притисна Цвета,
а на него му хареса
и я трасна като в преса.
Путката й се присекна
и от болка Цеца клекна,
и започна да се бори,
но той вече я разпори.
Ох, аман, аман, аман,
за нещастния султан!


ЕПИЛОГ
От разбраното до тука
извадете си поука!
Със молитва на устата
Цеца литна в небесата:
"Господи, греха си зная,
за мен няма място в рая,
за мен място ще се пада
нейде по-дълбоко в ада!"
А пред райската градина,
насъбрали се мнозина
и през дървената порта
всеки дава си паспорта.
Свети Петър на бюрото
понабърчил си челото,
със пешкир потта си брише,
бавно пропуски им пише.
А Цветана го поглежда,
но без всякаква надежда.
Поизтри си той темето,
па поглежда досието:
"Нещо, май си закъсала,
много май си се ебала.
Трудно ще е, дъще, мъка,
пък и нямаш препоръка!"
"Отче, знам, не съм за тука,
много върших курвалъка,
не бях лоша, бях работна,
ако че съм неграмотна.
Иначе не съм грешила,
ни съм крала, ни убила...
Поебаха ме мъничка
и на мойта буйна пичка
цял живот робиня бях...
Много, много се ебях!"
Но и нашия светия
беше много мераклия,
той подробно я огледа
и пред всички заповеда:
"Точка турам по въпроса!
Ти каква си къдрокоса
и с такава златна пичка,
тук те слагам - кадровичка!"
Ангелче засвири "сбор",
събра се самодеен хор
и в простора син, чудесен
се понесе бодра песен:
"Алилуя, алилуя,
нека всички тук да чуят
и да знаят по света -
не е грешка любовта!
Вий добре го запомнете
и спокойно се ебете!
Алилуя, алилуя
и за путката,
за хуя,
алилуя, алилуя!

Опасен чар (1984)

Публикувано от haribo | 4/17/2009 11:53:00 сл.об. | , | 0 коментара »


А Вие, гражданино, били ли сте чиновник?
Погребение, траурен марш, Шопен.
На другия ден те забравят.



Парите са тор, от която изникват красиви цветя.




Мирише ми на командировка в Софийския Централен Затвор… От мен един съвет - килия 213, втория етаж, Южното крило. При бай Ставри… познавам го лично… Човекът е строг! Но справедлив. Много обича майтапите. Вие сте млад, ще излезете запазен.


- Вече не се казва да построим кочина, вече се казва да реализираме кочина!


- Роднина, милиционер, роднина, милиционер...


- Куфарчето, ако обичате. - Това е портфейла ми.


-Стига простотии бе, татe.


Икономията е майка на мизерията.


- Лошо ... Седларов! Лошо!


Не, дарлинг, ти си трезва като малко пухкаво пингвинче.


На нас гении не ни трябват.


Няма само аз да страдам, я!


Няма да работи моето кукувиче повече. Само ще си отваря човчицата, а мъжлето ще носи.


- Всички сме от село


- Вървиш по улиците — фонтани. Някъде в ефира се чува лунната соната. Няма полиция, няма милиция.


- Бар, шампанско, шведски танци


Какъв покрив? Това е въпросът!


- Я въдим морски свинчета за лабараториите в София.


- Една цветна оранжерия тип висяща градина на Семирамида


- Каква е програмата?
- Дуо Пластик, Сиси боата, Шведките и фолклорен състав.


- Ястребовски — свободен архитект, урбанист и еколог!


- Сиси боата тази вечер да излиза без змията.
- Тя боата избяга... то всъщност беше смок.


- Сега ще ми покажеш пътя към тази ренесансова Флоренция на Софийски окръг!


- А казват, че при социализма милионерите били на изчезване.


- Това какво е?
- Зимния Параклис...
- Тъпо! В България вече няма нито параклиси, нито зима!... Това е... носталгия по миналото...


- Вярвате ли във възкресението?
- Умерено. Като всеки марксист.


Които сте били-само да ви намеря!!!

Публикувано от haribo | 4/04/2009 09:12:00 сл.об. | | 0 коментара »


Абе хора вързах си колата за един стълб да не ми я крадат със стоманено въже.Ама и бях направил и застраховка.Ауди е.Оная нощ чух само един трясък.И на сутринта я намерих кажи речи на две половини с откъсната задница ,а по волана имаше кръв-не ми работи аир бега.Тъпирите тръгнали с мръсна газ.Сега не щат да ми изплащат застраховката щото не било включено такова нещо.Мамка му да еба-преебах се!!!!

Историите на Цецка3

Публикувано от haribo | 4/04/2009 09:02:00 сл.об. | , , , | 0 коментара »

Един ден аз и моя приятел щяхме да ходим на гости при техните.Тръгнахме ние и както карахме приятеля ми започна да ми говори мръсотии...аз бързо се възбудих и му казах,че на мига искам да правим секс.Преместихме се на задната седалка,той ми събу прашките и започна да ме лиже.Правихме секс около 20 минути,докато той се изпразни.Толкова бях изморена и схваната от седалката,че веднага се преместих пак отпред и съм заспала.Когато пристигнахме,майка му ни покани с най-голямо удоволствие да влезем вътре.Хапнахме добре и аз,и приятеля ми решихме да си тръгваме.обаче майка му ни помоли да я закараме до близкия супермаркет с колата,понеже ни беше на път...и ние се съгласихме естествено.Седна тя отзад,ние отпред...и както си караше приятеля ми, изведнъж майка му извика и направи възможно най-гнусната си физиономия.Когато се обарнах видях,че в ръцете си държи мойте прашки...Бях ги забравила и въобще не сам се досетила.тя ги държеше с двата си пръста,приятеля ми не знаеше какво да каже,а аз бях потънала от срам.но сега като си спомня...ми е супер смешно ;)

Време за промяна

Публикувано от haribo | 4/04/2009 08:46:00 сл.об. | , | 0 коментара »

Чувствате се недооценени? Решили сте се на огромен скок в кариерата? Искате да вземете нещата в свои ръце? Ето няколко начина да покажете на шефовете и колегите си, че можете да правите всичко със замах, включително и да си спретнете страхотно и вълнуващо уволнение.

Ден първи
Подгответе почвата – постарайте се в деня, когато трябва да предадете важен групов проект, да си изключите телефона и да тръгнете на успокоителна разходка по магазините – около 2-3 часа. Или пък посететефитнес залата. Когато се върнете в офиса, колегите ви, бесни от вашето отсъствие, ще са позакърпили това, което се очаква от вас, за да не провалят проекта. Така с един куршум убивате 2 заека – хем се скатавате от работа, хем получавате богат асортимент от хладни физиономии и сърдити погледи.
Ден втори
Започнете фино – донесете на работа малък пухкав пор и любезно обяснете, че това е новият ви домашен любимец, с когото не се разделяте. На обяд помолете колегите да ви помогнат да го нахраните и случайно го изпуснете от кутията му. Гледайте да влезе в стаята на шефа. Насладете се на последвалото импровизирано парти с тичане, крещене и завиране под шкафове. Получавате бонус, ако същия ден се провежда санитарна инспекция.

Ден трети
Атакувайте смело – срещнете се с някой от отдел "Човешки ресурси" и твърдо заявете, че нямате повече намерение да работите за отвратителната им компания при тези ужасни условия – ниско заплащане и порове из коридорите. Поискайте увеличение на заплатата. Опасност – може и да ви го дадат. Но не се отчайвайте, има време.

Ден четвърти
Затегнете примката – помолете някой от финансовия отдел да дръпне един-два филма от някой торент-тракер на неговия компютър, докато разчистите вашия. След това подайте сигнал – задължително от служебния телефон – към ГДБОП. Наблюдавайте тъжно как специалистите изнасят цялата налична техника и шумно се вайкайте за вашите безвъзвратно изгубени два филма.

Ден пети
Да приемем, че вече сте започнали да лазите по нервите на всички наоколо, но все още не ви уволняват. Значи е дошло време за тежката артилерия – обявете Небрежния петък за Нецензурен петък. Крещете и обиждайте всички, които ви се мернат пред очите – колеги, доставчици и най-вече – клиенти. Когато шефа ви извика на разговор в кабинета си, ведро му покажете среден пръст. В отговор на подскочилите му с поне три сантиметра вежди обяснете, че според най-новите проучвания подобно поведение спомага активно за намаляване на стреса на работното място, ако се практикува веднъж седмично.

Ден шести
Не помогна ли нецензурния петък? Шефът се въодушеви и го хареса? Жалко. Нищо – не подценявайте почивните дни. В събота използвайте момента да направите онлайн заявка за канцеларски материали на абсурдно висока стойност, състояща се например само от кламери или цветни картони, или от тонер касети за всички видове марки и модели принтери, но не и тези, използващи се във вашата фирма. Представете си удоволствието от пристигането на цял камион кламери в понеделник, пък и сигурно от фирмата-доставчик ще ви наградят с чаша за кафе или вафла за голямата поръчка.

Ден седми
В неделя, около 4.30-5 сутринта, бъдете на линия в офиса и започнете да звъните на всичките си колеги плюс ръководството и жизнерадостно да ги каните да погледате изгрева от покрива на офис-сградата ви като специален вид тийм-билдинг .

Ден осми
Не ви върви и това е. Не стига, че някои от колегите дойдоха на тийм-билдинга направо от баровете и се наложи наистина да гледате противния изгрев, вместо да спите на топличко, ами и домакинът веднага прие камиона с кламерите и до следобед ги беше препродал. На печалба.

Ден девети
Отчаяно търсите изход? Нямате друг шанс – налага се да провалите важен договор. В деня на срещата се явете по къси панталони, тениска със сексистки надпис, сандали и бели опънати чорапи. Дъвчете дъвка и носете бутилка мастика в ръка. Оттук нататък е лесно – нужно е само веднъж да опипате някоя от присъстващите дами и всичко е готово. Ако преговарящите са само мъже, действията ви може да имат и по-голям ефект.

Ден десети
Все още сте на работа? Лошо. Съжалявам, че трябва да ви го кажа, но вие сте неуволняем. Приберете в един кашон вещите си (не забравяйте пора, чашата за кафе и вафлата) и си тръгнете, без да съобщавате на никого. Ако и след три месеца продължавате да получавате преводите със заплатата си, явно работите в държавната администрация.

Тест:Пристрастени ли сте към Internet?

Публикувано от haribo | 4/04/2009 08:40:00 сл.об. | , , , , | 0 коментара »

Когато го прочетете ще кажете - това е старо на Библия! И ще сте прави... изрових го случайно днес (не питайте как стана), но много му се зарадвах. Много - казвам ви. Което не пречи да е набор на динозаврите...
Пристрастени ли сте към Internet?
Проверете сами.Пристрастени сте ако:
1. Целувате web-страницата на приятелката си.
2. Отказвате да отидете на почивка на място без телефони. - а света се променя... вече и мобилния телефон върши работа :-)
3. В крайна сметка отивате на почивка, но едва след като сте си купили Laptop с вграден модем. - но да не забравяме GSM-a!
4. Прекарвате половината от пътуването си с Laptop-a в скута, а детето в багажното...
5. Всичките ви мечти са свързани с по-високи скоростти на линията. - тук нещата са непроменими :-)
6. Когато ви попитат за вашия адрес автоматично казвате email-a си.
7. Вашите сънища са html формат. - или flash, или shockwave ... etc :-)
8. Жена ви слага руса перука на монитора, за да ви напомя за себе си.
9. Кучето ви си има собствена web-страница. - и блог на нея!
10. Не знаете как да се обадите на майка си - тя няма модем... - това трябва да е "Майка ви не може да ви се обади, защото не знае как да ви набере от skype-a!"
11. Всичките ви приятели имат @ в името си. - или поне в адреса си...
12. Считате, че най-сексапилана гледка е мъж по бельо осветен от 17-инчов монитор. - зависи от мъжа ... монитора може да е и по-голям! :-)
13. Сметката ви за телефон пристига в кашони. - Слава богу вече не е така и има алтернативи.
14. Пишете домашните си в html формат и давате на учителя си URL-то. - Или домашните са *.doc, *.xls, etc и давате на учителя CD...
15. Жена ви създава ново правило вкъщи : "Компютърът не може да влиза в леглото"... - Твърдо за!
16. Извършвате търсенията в Internet на ум.
17. Правите си татуировка : " This body is best viewed with Netscape Navigator 3.00 or higher." - В момента предпочитам Firefox... или както Диди й казва - "Морзилка!"
18. Питате водопроводчик колко ще струва да ви замени стола пред бюрото със тоалетна чиния.
19. Включвате компютъра и изключвате жена си.
20. Катастрофирате с колата си и инстинктиво търсите бутонът "< Back".

Още малко спам

Публикувано от haribo | 4/04/2009 08:27:00 сл.об. | | 0 коментара »

Изпращам ти една китайска поговорка,която изпратиха и на мен... С пари можеш да купиш къща, но не и дом. С пари можеш да купиш часовник, но не и време. С пари можеш да купиш легло, но не и сън. С пари можеш да купиш книга, но не и знание. С пари можеш да купиш лекар, но не и здраве. С пари можеш да купиш положение, но не и уважение. С пари можеш да купиш кръв, но не и живот. С пари можеш да купиш секс, но не и любов. Тази китайска пословица носи щастие. Тя тръгва от Холандия. Тази пословица обиколи 8 пъти света, сега е твой ред да имаш добър късмет, след като веднъж си я получил, това не е шега, твоят шанс ще дойде по пощата или интернет. Изпрати по едно копие на хората, които наистина имат нужда от късмет и не я задържай повече от 96 часа/4 дни/. Константин я получил за пръв път през 1953 г. и помолил секретарката си да направи 20 копия... След 9 часа спечелил 99 милиона от лотарията в неговата страна. Карлос, чиновник, полулил същата пословица, но не я изпратил - след няколко дни той загубил работата си. Няколко дни по-късно, той променил отношението си, изпатил я и станал богат. През 1967г. Бруно получил същата пословица, разсмял се, не я уважил и след няколко дни синът му се разболял. После той потърсил пословицата, направил 20 копия и ги разпратил. След 9 дни получил добри новини – синът му бил здрав и читав. Тази пословица е изпратена от мен. Преди да изминат 96 часа ти трябва да разпратиш пословицата. Твоят късмет ще дойде до 4 дни, от момента, в който получиш пословицата, ако си съгласен с положението, изразено в нея. Това е истина. Тази пословица ти е изпратена за късмет. Шансът най-после е пред вратата ти. Изпрати 20 копия до познати, приятели и роднини. След ден ще имаш добри новини!

За Шефа с ;)

Публикувано от haribo | 4/04/2009 08:07:00 сл.об. | , , | 0 коментара »

"Шефът не флиртува - той обучава кадрите"

На нов началник и на малко прасе не се радвай, защото не знаеш каква свиня ще излезе от тях.

Началник е човек, който е подранил, когато вие сте закъснели, и закъснява, когато вие сте подранили.

Казах на началника, че съм се помолил на Бога за повишение. Той ми нареди никога повече да не действам през главата му.

Моят шеф е много разбран човек. Оставя ме да идвам, когато си поискам преди 9.00 ч., и да си тръгвам, когато реша след 17.00 ч.

Добър човек е началникът ми - ако отида на работа с 2 минути закъснение, ме глобява, а ако подраня 2 минути, ми иска аренда.

Моля те, разбери, че това е само намек. Не трябва да го правиш, освен ако искаш да останеш на работа!

Мислите ли, че е лесно да си началник? Всеки ден трябва да ставам рано, за да проверя кой закъснява за работа.

Началник: И моля да не казвате никому колко ви плащам!
Подчинен: Естествено, че няма да кажа. И мен ме е толкова срам от заплатата, колкото и вас!

- Най-после разсмях началника!
- С някой виц ли?
- Не, поисках повишение!

Всеки уважаващ себе си началник има две секретарки - по една за всяко коляно.

Шефът не спи, а си почива.

Шефът не яде, а си възстановява силите.

Шефът не пие, а дегустира.

Уважавай шефа си, че може да дойде и по-лош.

Шефът не крещи, а убедително изразява мнението си.

Шефът не се чеше по тила, а обмисля решение.

Шефът не забравя, а просто не обременява паметта си с излишна информация.

Шефът не греши - той взема рисковани решения.

Шефът не гримасничи, а се усмихва без ентусиазъм.

Шефът не е страхливец, а постъпва предвидливо.

Шефът не е неук, а предпочита творческата практика пред безплодната теория.

Шефът не взема подкуп, а приема доказателства за благодарност.

Шефът не обича сплетните, а внимателно изслушва мнението на сътрудниците си.

Шефът не лъже, той е дипломат.

Шефът не прави катастрофи, той има шофьор.

Шефът не обича подмазвачите, а награждава лоялните служители.

Шефът не изневерява на жена си, а пътува в командировки.

Шефът не закъснява - задържат го важни дела.

Ако искаш да живееш и работиш спокойно, не изпреварвай шефа си в развитието.

Две секретарки обсъждат началниците си.
- Как е твоят шеф, добър ли е?
- Да, много. Преди месец ми подари брилянтово колие, неотдавна - кожух от лисици, а вчера поиска ръката ми!
- Виж го ти, гадината - вече започнал да икономисва!

Шефът на новоизлюпената си млада секретарка:
- Браво, само две грешки направи. Сега пиши втората дума...

Шеф уволнил секретарката си. Тя гневно му говори:
- Аз с моите два университета (показва гърдите си), с широкия си кръгозор (сочи задника си) и с тясната си специализация (обикаля талията си) навсякъде ще си намеря работа! А вие с вашия мек характер (показва му свит пръст) с никого няма да се сработите!

От кабинета на директора изнасят диван. Секретарката с учудване пита:
- Аз какво, уволнена ли съм?

На въпроса на жена си каква е новата му секретарка, директорът отговаря ентусиазирано:
-Много е опитна, изпълнителна е и си разбира от работата.
- Надявам се, че не е такава кукла като предишната? - заяла се съпругата.
5-годишната им дъщеря, като чула нещо за кукла, попитала:
- Тате, а затваря ли си очите, когато я слагаш да легне по гръб?

Началник си взема нова секретарка, но бързо се изяснява, че тя пише с един пръст, не владее стенография и не разбира от деловодство. Той я пита:
- А какви качества имаш?
- Никога не забременявам.

Шефът уволнява секретарката си.
- Но защо, шефе? Аз така ви уважавам...
- Да, но по време на уважаването такова нещо ми лепна, че и жена ми закачи от твоето уважение.

- Знаете ли, мистър Джонсън - казва наемен работник на собственика на фермата, - когато работя за вас, постоянно чувствам угризения на съвестта...
- Защо така?
- Все ми се струва, че лишавам от работа поне три коня.

Звъни телефонът. Синът се хвърля да вдигне слушалката.
- Да. Баща ми ли? А кой е на телефона? Шефът му? А кой точно: старото магаре или пълният идиот?

Жена на мъжа си:
- Ти толкова много работиш, че и през нощта търсиш секретарката си.

Двама началници си говорят:
- В случай че ми хрумне нещо и в леглото си държа писалка и хартия.
- За такива случаи аз си държа секретарка.

Директорът на завода, проверявайки отчета, пита секретарката с колко нули се пише милион.
- С 6 нули.
- А половин милион?
- С три.

Секретарка води в кабинета на директора младеж.
- Иван Петрович, доведох моя годеник, за да се убеди лично, че шефът ми е стар, плешив и грозен.

Две служителки си говорят:
- Шефът ми вдигна заплатата, като разбра, че съм дала на сина ми неговото име.
- И моята повиши, но за това, че не дадох на детето ми неговата фамилия.

Млада стенографка пита шефа си, който току-що е завършил диктовката на служебно писмо:
- Извинете, бихте ли повторили какво имаше между "Уважаеми господа" и "Искрено ваш"?

Директор инструктира новата си секретарка:
- От 8 до 9 ч. - оперативка; от 9 до 10 ч. - главният инженер; от 10 до 10.30 ч. - главният счетоводител; от 10.30 ч. до 11 ч. - приемам по неотложни въпроси; от 11 до 12 ч. - подписвам неотложни документи, а от 12 до 13 ч. - час за секс. На другия ден в 12 без пет секретарката влиза в кабинета на директора и започва да се съблича.
- Ама какво ви става?
- Нали казахте, че от 12 имате час за секс.
- Ама не аз вас, а те мене в министерството!

Директорът вкарва секретарката в кабинета си и започва да я съблича.
- Иван Петрович, но поне вратата затворете!
- Не трябва, Клава, не трябва. Ще вземат да си помислят, че тук пием водка.

Във фирма е допусната груба грешка с ужасни последици. Разяреният шеф хваща подчинения си за гушата:
- Някой от нас двамата е идиот - вие или аз?
Подчиненият (спокоен):
- Шефе, та нима вие с вашия опит и предвидливост бихте могли да вземете на работа идиот?

Шеф към служител:
- Защо закъсняхте за работа?
- Късно излязох от дома.
- А защо не излязохте по-рано?
- Вече беше късно да излизам по-рано.

Началник внезапно нахълтва в стаята на подчинен и го заварва да играе компютърни игри.

- Винаги когато влизам тук, вие играете на компютъра. Как да си го обясня?
- Мокетът в коридора е много дебел и не се чуват стъпките ви.

Бизнесмен на секретарката си:
- Ванче, миличка, защо не се яви вчера на работа?
- Явих се, шефе, но тук вече нямаше никой.

Началник пита служител:
- Обичаш ли потни жени и топла бира?
- Не.
- Добре, ще ползваш отпуск през зимата.

Директорът на голям завод говори на заместника си:
- Поздравявам те с невероятните успехи. Само преди година постъпи при нас като общ работник, след месец стана бригадир, след два месеца - началник-смяна, после - инженер, три месеца по-късно - заместник-началник цех, след още два - началник-цех, а сега си мой първи заместник. Какво ще кажеш?
- Мерси, тате!

Директор внимателно оглежда новата секретарка.
- Четири деца - прошушва му на ухото началникът на отдел "Кадри".
- Не може да бъде - толкова младичка и вече с четири деца?
- Не тя, вие.

Млад служител подава телефона на началника си, но междувременно линията прекъсва.
- Струва ми се, вас търсеха.
- Защо така решихте?
- Като вдигнах слушалката, някой попита: "Ти ли си, стар козел?"

Жена говори на мъжа си:
- Днес срещнах твоята секретарка. Бедничката, толкова страдаше.
- Но какво е станало?
- Да знаеш, за всичко е виновен нашият съсед.
- Ама тя познава ли го?
- Не тя, аз го познавам.
- А къде се срещна с нея?
- Пред кожно-венерическия кабинет.
- Петров - казва шеф на един от подчинените си - не мога да си представя как бих се оправил без вас, но много ми се ще да опитам

Дневно разписание :)

Публикувано от haribo | 4/04/2009 08:00:00 сл.об. | , , , | 0 коментара »


Извънземни хроники

Публикувано от haribo | 4/04/2009 07:28:00 сл.об. | | 0 коментара »

1.Възложиха ни нова задача.Трябва да правим интелигентна форма на живот на някаква вмирисана малка планетка наречена Марс. Все така се случва. На нашия отдел винаги му дават най- скапаните проекти. Така и не можах да си обясня защо. В другите отдели творят богове,а ние кво..интелигентна форма на живот.Пфу!

2.Започваме проекта. Изглежда добре.

3.Това на нищо не прилича. Тъкмо ги бяхме нагласили,цивилизацийка даже си бяха направили и да вземат,че да си пуснат сешоарите всичките по едно и също време да видели кво ще стане. Ми кво може да стане,бе идиоти. Взривиха некъв атомен реактор и разпердушиниха всичко. Много рано им дадохме тия технологии. Ще трябва да почваме всичко от начало. Местим проекта на съседната планета Земя.

4.Пуснахме първия проект в действие. Изглеждаше добре докато два динозавъра не му ебаха майката. Хм, странен израз при положение,че няма майка. Поне не в буквалния смисъл на думата. Както и да е. Ще се наложи да го изправим на два крака,за да може да бяга по-бързо.

5.Пуснахме още един. Тоя път му заложихме и програма „Страх” щото иначе се ходеше да се тика в устата на динозаврите. Кво,на майка си дириш там, бе малоумник!??! апускахме десетина от новите проекти. Лошо. Динозаврите подължават да им ебават майката.

6.Наложи се да изтребем динозаврите. Писна ми от тия тъпи говеда. Толкова храна,а те се съдраха да плюскат хора. Майка им мръсни гадини. Ама да видите само как цвърчаха като Кентъки Фрайд Чикън като им хвърлихме оня метеорит. Сега ще се наложи да замразим проекта за два дни докато планетата се постабилизира. Пука ми. И без това днеска е петък.

7.Много са тъпи беееее, вече 13 техни години не могат да открият огъня.Най-накрая на колегата му се наложи да слезе долу с една огнехвъргачка и като ги подкарааа. Да видите после как за норматив се научиха що е то огън и има ли той почва у нас. Пък колко време им трябваше да открият колелото ако знаете само. И знаете ли как стана? Клекнал единия малоумник да сере,ама така се изсрал,че чак на пита го изкарал със заврантулка накрая. После започнал учудено да гледа това дето излязло от задника му. Зел го,ма го изтървал и то са изтъркулило надолу по хълма. Пък те по това време ги серяха едни такива доста твърди.После ги омекотявахме,че все с разпорени гъзове ходеха ма това е друга история.

8.Кофти тръпка. Докато сме им омекотявали говната сме объркали отделителната система. Дрискат през ушите. Единия получи разстройство и цяла седмица вися провесен надолу с главата от една скала докато не пукна. Ами какво да направя като са ни скапани компютрите. От една седмица говоря на шефовете да ни дадат нови ама те не,та не.Нямало нужда да обвиняваме техниката само щото ние сме били некадърни. Простаци. Ше видят те!

9.Трябвало сега пък да измислим нов и оригинален начин за възпроизвеждане. Да имало разнообразие във вселената моля ви се. Абе тия луди ли са? Кво толкова лошо имаше в това просто да си падат от небето. Ама неее, много въпроси щели да задават после, не било на добре. Вярно,че един, двама паднаха и повече не станаха,ама чак пък толкова напъване. Хмм..докато включвах лампата в контакта ми дойде гениална идея.Е какво пък,поне ще е весело.....

10.Тъпанари! Откриха алкохола. Намерили некво ферментирало грозде и викнали и другите да пробват.15 мъртви от алкохолно натравяне.Сеа ще трябва и черен дроб да им слагаме.Защо все на мееен

11.Имаме много случаи на счупени пръсти. Абе тия говеда що все си тикат носа там където не им е работа? Ще им сложим нокти. Поне малко ще ги предпазват. Стига им толкова и без това почнаха да се размножават като зайци.

12.Искренно ми се иска да мога направо да им дам по един АЕЦ и да вървят да се оправят. Ама ще стане като с предните вероятно щото тия са наистина много тъпи. Вчера,единия да вземе да се опитва да лети. Видял там че нещо си фърфоли из въздуха,та решил и той баровеца,барабар Петко с мъжете да лети.Размаза се като ваденка.Другите го сготвиха за вечеря. Ужас!Тук ще трябва да се пипа бавно и сигурно.

13.Ама какво е това! На нищо не прилича. Намерили бъг в софтуера на някакво островче „Атлантида”. Докопали технологии дето трябва да им ги дадем чак другата година и докато се усетим се научили да ги използват дори.Е бая от тях вече бяха омирисали драките, но все пак се научили. Потопихме целия остров и оправихме бъг-а.Тъй като после открихме и други дупки се наложи да им пуснем една ледена епоха т.е. да замразим проекта за известно време докато напишем пач-ове.

14.Изглежда добре.Само дето наистина прекалено бързо почнаха да се размножават с новия метод.Май бая им допадна. Голям майтап е да ги гледаме как се клецат къде им падне. Ще им спретнем едно апокалипсче в скоро време ако на така вървят нещата ми се струва.

15. Все още са доста тъпи. Наложи се да добавим промени в големината на главата и мозъка. Махнахме и опашките щото вечно се препъваха в тях или пък ги гонеха.Имали чувството че някой ги преследва. Знайте ли кви чувства ще ви дам аз на вас,ааа? Абе, кой въобще ви е разрешил да чувствате?Тва,е работа на Ванката от тестовата лаборатория. Кой въобще му е разрешил да си тества боклуците на нашите индивиди?Ще го изкъртя като го видя!

16.Най-накрая ни докараха бог.Доста добре са го направили. Има си един,два кусура разбира се, но ще свърши работа. Определено имахме нужда. От три седмици сме пуснали заявката.До сега говедата се молеха на звездата в центъра на слънчевата им система. Това пък от къде им хрумна не мога да си обясня. Тая партида излязоха много странни. Сигурно е от кислорода дето го дишат. Имам чувството,че сичките постоянно са надрусани.

17. Бог-а е бъгясал. Започна да се явява безразборно на кой свари, да плещи врели-некипели и изнесе два града от картата. Спряхме процеса и го върнахме за доизкусуряване.Абсолютен куку-руку фигурант. Ужас!

18.Ще трябва да им правим Апокалипсис. Много се оляха вече само простотии правят и никъв прогрес. Мислехме да им спрем ебането за известно време ама после ни дойде по-добра идея. Ще им пуснем едно потопче. Обаче трябваше да спасим останалите видове от наводнението. И за това измислихме решение.Завъртяхме един дядка да направи кораб и да качи от всички по два вида. Много хубаво потопче стана.И при тях и при нас. Ние обаче се наливахме с амброзия до припадък и гледахме шоуто.

19. Пак населихме планетата. Пуснахме и бог-а.Той пък да вземе,че да пусне некъв негов пророк да зарибявал населението щото не искали да вярват в него. Само дето и двамата изкараха по един АВТОМАТ и почнаха да изтребват де що народ сварят. Пък тия Калашников имаха още бая време да почакат. Така е щото бог-а се води автоматизиран админ и има достъп до всичко. Съвсем му забранихме да си вясва носа пред тъпите говеда. Явно ония глупаци дето ни пратиха бог-а пак не са си свършили работата като хората и ще трябва ние да им оправяме бъкиите.

20. Пак почнаха да правят квото си поискат. Е това вече не се издържа. И пак пренаселват планетата. Не можем постоянно да им организираме апокалипсчета колкото и забавно да е. Ще трябва да автоматизираме системата по друг начин. Взехме на заем още три-четири бог-а и ги побъркахме на тема религия. Почнаха да се избиват и успяхме да вкараме раждаемост към смъртност в доста реални граници. Спретнахме им после и една две войнички(няма да забравя кво шоу ни направиха само заради една фльорца наречена Елена), вкарахме няколко малко по интелигентни, вманиачени за власт малоумници и работата заспа.

21.Нашата работа тук е свършена. Оставихме ги на автопилот. Квото ще да става с тия вече не са наша грижа. Да се занимава с тях отдел поддръжка!

ПРОЧЕТИ ВНИМАТЕЛНО!

Публикувано от haribo | 4/04/2009 06:52:00 сл.об. | , | 0 коментара »

До всички служители: 

Код на облеклото 

1. Препоръчително е да се 
идва на работа облечен 
според заплатата. Ако ви 
видим да носите обувки 
„Прада" и чанта „Гучи", 
ще приемем, че сте добре 
финансово и не се 
нуждаете от повишаване на 
заплатата. 

2. Ако се обличате бедно, 
трябва да се научите да 
управлявате своите пари 
по-добре, така че да 
можете да носите 
по-приятни дрехи и затова 
не се нуждаете от 
повишаване на заплатата. 

3. Ако се обличате точно 
както трябва, значи сте 
точно там, където трябва 
да бъдете, следователно 
не се нуждаете от 
повишаване на заплатата. 

Болнични 

Вече не приемаме 
болничния лист като 
доказателство за болест. 
Ако можете да отидете на 
лекар, значи можете да 
дойдете на работа. 

Почивни дни 

Всеки служител ще получи 
извънредно 104 лични 
почивни дни в годината. 
Те се наричат събота и 
неделя. 

Използване на тоалетна 

1. Като цяло, твърде 
много време се прекарва в 
тоалетната. Сега има 
ограничение от три минути 
за ползването на кабинките. 

2. В края на трите 
минути, ще зазвучи 
аларма, тоалетната хартия 
ще се прибере, вратата на 
кабинката ще се отвари и 
ще бъдете заснемани. 

3. При второ нарушение, 
снимката ви ще бъде 
залепена на таблото за 
съобщения в категория 
„Многократни нарушители". 

4. Всеки, който е хванат 
да се усмихва на 
снимката, ще бъде 
санкциониран в 
съответствие с политиката 
на компанията за ментално 
здраве. 



Обедна почивка 

1. Слабите хора имат 30 
минути за обяд, тъй като 
трябва да ядат повече, за 
да изглеждат здрави. 

2. Хората с нормална 
физика имат 15 минути за 
обяд, за да получат 
балансирана храна, с 
която да поддържат своята 
фигура нормална. 

3. Пълничките хора имат 5 
минути за обяд, тъй като 
това е цялото време, от 
което се нуждаят, за да 
изпият едно хапче за 
отслабване. 

Благодарим ви за 
лоялността към нашата 
фирма. Помнете, че вие 
сте ни избрали за свои 
работодатели, а ние сме 
тук, за да ви осигурим 
позитивни служебни 
преживявания. Затова 
всички въпроси, 
коментари, притеснения, 
оплаквания, 
разстройвания, 
раздразнения, инсинуации, 
изявления, обвинения, 
съзерцания и смайвания, 
трябва да бъдат насочвани 
другаде.  

Тест:Нестандартни ли сте в секса?

Публикувано от haribo | 4/03/2009 09:11:00 сл.об. | , , , , | 0 коментара »

1. Какво празнувахте на 2 февруари?
А/ За мен всеки ден, когато има ракия, е празник
Б/ Хи-хи, немирник! Как какво? Петльовден - денят на мъжката дружба и взаимопомощ
В/ 3542 дена, 12 часа и 30 минути, откатко мъжът ми изчезна с любовника ми. За сметка на това съм доволна от бившата му любовница
Г/Купих си чисто нов бинокъл и вече виждам всичко, което става в съседната кооперация

2. Как прекарахте празника?
А/ Прекараха ме със сметката
Б/ Не мога добре да си спомня, но приятелите казаха, че добре сме си изкарали
В/ Гаджето пак ме прекара. Направила си по-голям бюст от моя.
Г/ Заболяха ме очите от бинокъла и ръката ми изтръпна

3. Какви са ви отношенията с партньора?
А/ Аз всеки ден сменям поне две-три партньорки от по 0.750 литра
Б/ Отношенията ни са миньорски - дълбаем на тъмно
В/ Хлъзгави и влажни
Г/ Съседски

4. Какви са плановете ви за бъдещия съвместен живот?
А/ Да изпия докрай горчивата първа чаша, а след нея и всички останали
Б/ Да емигрираме в Дания или Хонландия
В/ Решихме да си имаме бебе. Караме се кой да е бащата
Г/ Да си взема още няколко телескопа. Много съм любопитен какво става в съседния град.

5. Какво мислите за хората с обратна ориентация?
А/ Слаба ракия! Не издържат на пиене!
Б/ Ненормалници! Къде се е чуло и видяло мъж да спи с жена?
В/ Ненормалници! Къде се е чуло и видяло жена да спи с мъж.
Г/ Ако образите са обърнати, значи са ви разместили лещите в окуляра.

6. Ако обратен ви предложи приятелството си, как ще реагирате?
А/ Няма значение кой ми носи пиенето
Б/ Да заповяда в някой специален за случая клуб, да видим какъв мъж е
В/ Може, ако намерим общ език
Г/ Стига да ползва собствен бинокъл

7. Какво мислите за Памела Андерсън?
А/ Незнам, това питие не съм го пил.
Б/ Като я гледам, нищо мъжко няма в нея
В/ Не е моят тип, на за спорта може да се жертвам
Г/ Олелеее, майкоооо!

РЕЗУЛТАТИ:
Ако имате повече отговори А,, то Вие сте абсолютно стандарни. Мечтата на всяка трапеза и бутилка.
Ако имате повече отговори Б, ... на това му се казва нестандартен човек. Истински гей - всичко мъжко приемате като свое. Не прекалявайте с духовните инструменти, но щом ви влече! Пожелаваме ви щастлив брак в Холандия!
Ако имате повече отговори В, то често ви се случва да бъркате остров Болшевик с остров Лесбос. Знаете наизуст песничката "Нестандартни сме", но стига сте въздишали по изпълнителката.
Ако имате повече отговори Г, ... то бива нестандартност, но чак пък толкова! Крайно време е да си намерите половинка, иначе ще ви изтекат очите. Едно гадже ще ви излезе по-евтино, отколкото биноклите и "Плейбой".

Квартален Хакер

Публикувано от haribo | 4/03/2009 08:50:00 сл.об. | , , | 0 коментара »

Кое е това момче, как и защо трябва да се пазим от него.

Преди известно време имах удоволствието да поработя във фирма за асемблиране на компютри. Видях уникални примери на отношение към и работа с Уиндоус. (Последният напоследък се изписва също като Линдоус, Линдолс, Уиндолс и пр. - бел. авт.) Там забелязах съществуването на една специфична прослойка в компютърждийското къмюнити. Това е прослойката на Кварталния хакер, когото за по-кратко в настоящия текст ще изписвам като КХ. Kой е кварталният хакер, как и защо трябва да се предпазим от него? Накратко, КХ си мисли, че може всичко, знае всичко, че е абсолютно неповторим и уникален в познаването на компютърната техника. Бих могъл да поспекулирам малко и относно външния му вид, стига да не кажете, че натиквам хората в рамки. КХ обикновено е на възраст от 15 до 18-19 години и в повечето случаи (но не всички) наистина живее в квартал. Над горната гранична възраст той или еволюира в истински компютърджия, или тотално заебава тая работа. Основната цел в живота на КХ е да бъде най-добрият (или поне да изглежда такъв). Най-лесно ще ми бъде да ви представя образа на КХ като използваме неговото основно трудово сечиво, а именно – персоналния му компютър. И така, включваме имагинерното РС на КХ. Оказва се, че докато Линдолса зареди, аз съм изпушил две цигари. Естествено, решавам да потърся причините за това и отварям Task Manager-a. О, ужас – той изглежда приблизително по следния начин: Заедно с Уин-а се стартират ICQ, Skype, BitComet, MSN Messenger, два антивируса, файъруол, анти-спай, поп-ъп блокер, около десет абсолютно ненужни сървиса на програми плюс безчет процеси, които виждам за първи път през живота си. Аз се чудя що пуша по кутия на ден, пък той Уиндоуса бил виновен. Десктопът е заринат с икони, някои от тях на сериозни програми като Corel Draw, Photoshop, Macromedia Dreamweaver, Adobe Premiere, други пък на абсолютно непознати парчета софтуер. Съмнявам се, че КХ ползва и 5% от възможностите на тези пакети, но за това - по-надолу. След като се отърсвам от първоначалния шаш, изпод иконите виждам, че даже има и уолпейпър. Той в повечето случаи е следният:
1. Разголена мацка (не много модерно напоследък).
2. Ноу яка тунингована спортна кола, тип Need for Speed.
3. Снимка на гаджето, правена с gsm (но само ако мацката е яка).
4. Нещо, на което пише hacking, hacked, hacker.
5. Уолпейпър на Counter Strike.
Уин-а е “преоблечен” с някакъв много гъзарски (и много грозен) скин. Става ми ясно, че или е използван вездесъщия Vista transformation pack, или това е някакъв Уин-самоделка, изтеглен от тракерите, от типа “Windows Black Mega Hyper Power Edition”. Напълно възможно е да има и някакъв сайдбар, показващ натоварването на процесора, фазите на луната, цикъла на приливите и атмосферното налягане в Занзибар. Ако всичкото това нещо се зарежда на малко по-старичък компютър, към двете цигари прибавяме и кафе. Може би си мислите, че КХ е накачулил всичко това за да удовлетвори естетичните си потребности. НЕ! Цялата тази шашмалогия има за цел да стряска новобранките, да всява ужас в по-неопитните юзъри и да им внушава колко велик и знаещ е КХ. В стил “я ме вижте аз какви магии знам”. Характерно за КХ е, че се обгражда с хора по-невежи от него. Така може да блести в техните очи, изглеждайки невероятен капацитет. А всъщност реалните му знания в повечето случаи се свеждат до:
1. Инсталиране на Уиндоус (по най-некадърния начин).
2. Инсталиране на програми по системата “Next->Next->Next”, без въобще да се гледат разните му там отметки.
3. Записване на диск.
4. Теглене на торенти.
5. Инсталиране на плейър + кодеци.
6. Правене на разни дребни магийки в Скайп (където никът му, естествено, е HaKeRa_86).
Типичен сценарий: познат на бащата на КХ си е купил PC. Обажда му се да поиска помощ, а бащата казва: “Аз шти пратя мойту момче, то страшну ноу му разбира”. И ето, нашият приятел КХ отново е герой. А познайте на кво ще прилича компа на човека. Но да продължим нашата разходка из компютъра на КХ. Решавам да отворя Winamp-a. Той, естествено, също е скиннат изцяло в стилистиката на Уиндоуса. Плейлистата включва парчета на 50 Cent, Драгана Миркович, Оркестър “Кристали”, Румънеца и Енчев. Задължително и няколко трака с апокрифните имена “mnoo qk ku4ek” и/или “mnoo qko tehno”. За кючека не знам, но якото техно обикновено е парче на Scooter или пък нещо дрънчащо от рода на 666 – Paradox или Amok. Мамка му, и на тоя компютър няма никаква свястна музика за крадене. Продължавам аз да си ровичкам и да размишлявам. КХ винаги ползва последните версии на най-комерсиалните програми, нищо че са тежки и пълни с какви ли не бъгни. Дисковете се записват с Nero 8 Ultra Edition, естествено, на максимална скорост. Нищо че след три месеца няма да могат да се четат. КХ ползва изключително квалитетни оптични носители от рода на Princo, RiData, B-Max, CopyMe и т.н. Филми се гледат с вездесъщия BS Player, кракната про версия + култовия K-Lite Codec Pack. КХ не е и чувал за KM Player. Офис пакетът е версия 2007, нищо че ползва само Уърд (рядко) и че заема място колкото една операционна система. Въобще, КХ не обича фрий софтуера. Защото така няма повод да се гъзарее. Друго си е да ползваш най-новия пиратски софтуер, без да си платил и стотинка. Тоест, освен разбирач, КХ го раздава и тарикат. Идеята е да прецакаме системата, да минем тънко (типична черта на българската народопсихология). Ауторъна на компютъра на КХ си бичи с пълна сила, сървиси като “Remote Registry” работят необезпокоявани, въобще картинката е плачевна. Разширенията на файловете не се виждат... Сега да ви кажа защо е опасен КХ. Защото егото му е огромно. Той жонглира със сложни технологични чуждици, на много от които не знае значението, само и само да не го помислят за некомпетентен. Примерно, вие сте приятел на КХ и го викате, за да оправи някакъв проблем на РС-то ви. Той в повечето случаи не знае какво да пипне, но от страх да не се “изложи” започва да човърка по знайни и незнайни места. Надява се, че случайно ще уцели правилната настройка и отново ще бъде герой. Разбира се, това се случва много рядко. Резултатите от въпросното човъркане могат да варират от тежки до непоправими. От нуждата да се преинсталира Уин-а, до безвъзвратно отъркване на цялата информация от харда. Много характерна отличителна черта на КХ е, че в повечето случаи той е скаран с английския език. И обича българизираният софтуер. Уин на български, офис на български, Неро на български и т.н. Не му е ясно, че ако иска да прогресира в компютърджийските среди, все някога ще трябва да седне да го научи тоя ингилизки език. Ами това е то кварталният хакер. Съжалявам, ако някой се почувства лично обиден от гореизложения текст. А за да не бъдете и вие квартални хакери, не разчитайте на принципа "сред слепите и едноокият е цар".


Размяна на банери